Алпийска гъшеница (POLYGONUM ALPINUM (ALL.) KIT.)

Алпийска гъшеница

POLYGONUM ALPINUM (ALL.) KIT.

(сем. Polygonaceae — Лападови)

alpiisko-gor4iv4e.jpgБългарски народни наименования: алпиийско горчивче, алпийско пипериче.

Народни наименования в други страни: Руски – алпийская гречиха, таран, Немски – Alpen-Knoterich, Френски – renouee des Alpes.

Употреба на алпийскатa гъшеница като лековита билка: В нашата народна медицина като затягащо средство при стомашно-чревни разстройства и диарии. Външно във вид на запарка се използва в хуманната и народната ветеринарна медицина за налагане на възпалени рани.

Листата (по-младите) могат да се употребяват за храна като обикновения киселец.

Медоносна билка.

Ценно перспективно дъбилна билка.

Характерни особености: Алпийската гъшеница е многогодишно тревиста билка. Коренът е едър, сочен, с до 3 — 4 см в диаметър коренище. Стъблата са до 1 м високи, олистени, с къси разклонения, в основата пълзящи, голи или повече или по-малко влакнести. Листата са яйцевидно-ланцетни или продълговато-ланцетни, 5—15 см дълги, 1—5 см широки, с клиновидно стеснени основи, на върха заострени, с изпъкнали жилки и с реснички. Листните влагалища са тъмни нацепени. Цветовете са събрани в гроздове, образуващи едра безлистна метлица. Околоцветникът е венчевиден, 5-делен, бял или жълтеникав. Тичинките са 8. Плодът е орехче. Цъфти през юни — август.

Разпространение: В Южна Европа, Балканския полуостров, Русия (европейската част, Източен и Западен Сибир, Средна Азия, Далечния Изток, Кавказ). У нас се среща из планинските и високопланинските поляни и скалисти места, предимно в западната половина на страната.

Употребяема част: Корените (Radix Polygoni alpini).

Време за бране: Октомври — ноември и април —май.

alpiisko-gor4iv4e_.jpgНачин на бране: Корените се изкопават през есента (след узряването на семената) или през пролетта, при започване развитието на билката. Изкопаният материал се очиства от надземните части и от тънките коренчета, измива се и се оставя да се отцеди. След това по-дебелите корени се нацепват надлъж или се нарязват на филийки за по-бързо сушене.

Начин на сушене: Суши се в проветриви помещения със силно въздушно течение, а най-добре  в сушилня при температура, не по- висока от 45°. Да се суши колкото е възможно по-бързо.

Рандеман: От 6 — 7 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Съхранение: В сухи и проветриви помещения без достъп на пряка слънчева светлина. Да се пази от влага и да не се оставя да лагерува дълго време.

Съдържание: До 25% дъбилни вещества (най-много в младите цъфтящи билки), неуточнени още горчиви вещества, значителна количество скорбяла, оксалова киселина и до 60 мг% витамин С

Leave a comment